Президентите да учат физика

ОЛЕГ ЙОРДАНОВ, СТАРШИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ В ИНСТИТУТА ПО ЕЛЕКТРОНИКА НА БАН

Чухте, нали, тази есен ще има избори за президент, кметове и местна власт? Виждате ли обаче хората, които да сложат началото на края на десетилетията безпътица и безпрецедентно изоставане от съседите ни? При все че никой от нашите съседи не е сред първенците в света.

Моят къс отговор е "не, няма такива кандидати". И тук бих могъл да спра, да хлопна капака на лаптопа и да се захвана с нещо друго. След 4-5 години обаче ще сме в същата ситуация. Страна, направила "цивилизационен избор" да бъде третокласна, избледняваща и отмираща.

На държавника не му е необходимо да бъде квантов физик (макар че министърът по енергетика на САЩ показва колко е полезно), за да "напипа" правилната посока за развитие. Всички модерни и богати страни имат за приоритет високотехнологичните производства. За да е развита технологично една страна, трябва да има добре развита наука, включително и базисната, наричана още фундаментална наука.

Ето този прост и очевиден за всеки добре образован човек факт така и не успява да се процеди до съзнанието на изобилието нашенски "лидери". Ключовата дума тук е "добре образован", което задължително включва висока природонаучна култура. Тя е "основната част от истинската култура на нашето време" по думите на Ричард Файнман, Нобелов лауреат за 1965 г. Написал ги е в учебник по физика, преведен на български още през 1976 г. Ето защо университетските програми в научно ориентираните (разбирай богатите) нации задължително включват изпити по природни науки за всички специалности.

И тук физиката заема особен пиедестал, давайки концептуална основа и обяснение на почти всички технологии, а и на другите научни дисциплини. Има множество специално разработени курсове по физика за "неспециалисти". На тази писта се разиграва жестока конкуренция между реномираните университети в света. В последните години обаче все по-осезаема преднина взема курсът на Ричард Мюлер от университета в Бъркли, Калифорния. Той не е само за държавни глави, а и за президенти на корпорации, банки, университети и за всеки с инспирации да стане лидер.

Защо му е на един президент да знае физика? Не може ли просто да се съветва с експерти?

Практиката показва - не е достатъчно. Той трябва да има такава прагова култура, която да не позволява да бъде подведен или откровено “дерайлиран” от самозвани пророци (например на пазарната религия) или от псевдоспециалисти.

Културата да избере компетентни министри и експерти. Това е от ключово значение за едно успешно управление. Курсът на проф. Мюлер засяга почти всичко важно за съвременното развитие. За да взема правилни решения, лидерът трябва да разбира от енергия и от принципите, на които работят основните енергийни производства.

Да знае плюсовете и минусите на енергията, получена при горене и при ядрени реакции. Какви са перспективите пред неконвенционалните източници като слънце или вятър.

Да разбира от климатични промени, реалностите и рисковете от глобалното затопляне; от дистанционните методи за изследване на природата и агрокултурите; колко опасни или не за околната среда са някои добивни технологии.

От компютри, интернет, сателитни връзки и тяхната безопасност и контрол. Да знае принципа на работа на лазерите, DVD, мобилните комуникации, нанотехнологиите. Да се ориентира в огромния инструментариум в медицината, позволяващ значително удължаване на активния живот на хората в модерните страни. Да знае какъв е техническият арсенал, достъпен на тероризма, и с какво може да му се противодейства. Всичко това, че и повече се научава в курса "Физика за бъдещи президенти". За един семестър.

Започнал с 34 студенти, след 5 г. броят на записалите само в Бъркли надхвърля 500. (Кой ли не иска да стане президент!) Курсът вече е в програмата на много университети в света. Куриозно е, че го има и в университета, създаден към Сан Куентин, прочутия щатски затвор на Калифорния. Зер мембраната, разделяща света на президентите от този на престъпниците, е тънка и полупропусклива.

Големият интерес сваля и цената на учебника, написан от Мюлер - $ 50 за над 500 страници. Фактор за успеха е и начинът на оценяване. Бележките се получават не за запаметени факти и дефиниции, а за решени задачи и отговори на въпроси, обясняващи как нещо работи, или за анализ на проблем. Нищо не отблъсква умния бъдещ президент повече от безсмисленото зубрене, нали?

Да, не се шегувам, умни президенти съществуват, и то в нашата вселена.

Ето два примера на задачи като тези в учебника на Мюлер:

1. Колко са отпадъците при производството на едно и също количество електричество в ТЕЦ на въглища и в ядрени централи? А) ядрените отпадъци са 1 милион пъти повече; Б) ядрените отпадъци са 100 пъти повече; В) количеството отпадъци е приблизително еднакво; Г) ядрените отпадъци са 100 пъти по-малко; Д) ядрените отпадъци са 1 милион пъти по-малко.
http://www.blogger.com/img/blank.gif
2. Заради глобалното затопляне ледовете в Антарктида: (А) се топят, защото температурите навсякъде се увеличават; (Б) се увеличават, защото температурата там ще спадне за сметка на увеличение на други места; (В) се топят поради увеличените валежи и урагани; (Г) се увеличават, защото, макар и по-висока, температурата там ще е средно под нулата, а увеличените валежи трупат сняг, който се превръща в лед.

Участието на националния отбор за олимпиадите по физика е нежелателно. Тези ученици са прекалено ценни, за да пропиляват живота си като президенти.

Отговорите може да видите тук:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1041229